Free delivery for Bulgaria above 50lv

January February March April May June
July August September October November December

В КУХНЯТА

ФЕВРУАРИ

@roseandmatcha, 02 Февруари 2020

В началото на 2020 започна предизвикателство към вас в Instagram


Свръхпотреблението и отпадъка, които генерираме в следствие на него, са едни от големите проблеми за човечеството в момента. Огледайте се, пластмасата е навсякъде и ще надживее голяма част от нас. Плажовете, планините, моретата, реките, градовете, в които живеем са изключително замърсени. Климатът ни се променя поради куп причини и безспорно свръх-потреблението и отпадъците, които изхвърляме оказват влияние. Медиите, известни личности, Грета, правителствата и големи компании обръщат все повече и повече внимание на този проблем, но дали е достатъчно? Дали е достатъчно да заменим пластмасовите сламки с хартиени? Риторичен въпрос. Това е като здравословното хранене, не можем да изключим само сладкото или хляба, трябва да променим навиците си.


Всяка година милиони тонове отпадъци се изхвърлят на сметището, вместо да бъдат преработен или да се разградят, отделят метан. Метанът също е парников газ, което означава, че присъствието му в атмосферата влияе на земната температура и климатичната система. Отпадъкът, който генерираме не е един и същ във всички части на света. Интересното е, че колкото по-богата е една нация, толкова повече отпадък отделя и консумира в пъти повече земни ресурси. Има практика богатите държави да изпращат отпадъка си към по-бедни държави, които да се оправят по някакъв начин с него. Често този отпадък се изгаря, което замърсява околната среда, но и застрашава здравето на хората, които живеят в тези бедни държави. Ако не мразите истински съседите си, вие бихте ли си изхвърлили боклука у тях?! Нали знаете как Рим си изпраща боклука в България… Другото интересно е, че не навсякъде по света има изградени системи за събиране и рециклиране на отпадъци. Аз лично силно се надявам тази в България да прави това, което твърди, че прави. През 2016 г. в ЕС са образувани 5 тона отпадъци на глава от населението. Отпадъците, които според определението в член 3, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО са „всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи“, представляват огромна загуба на ресурси под формата както на материали, така и на енергия. Освен това управлението и обезвреждането на отпадъците може да окаже сериозно въздействие върху околната среда. Депата за отпадъци например заемат земни площи и могат да предизвикат замърсяване на въздуха, водата и почвата, докато изгарянето може да доведе до емисии на опасни замърсители на въздуха.


Нещата, за които споделям тук са еко идеи, които може да приложите във вашия дом. Съветвам ви първо да изхабите всичко, което имате, дори и да не е толкова еко, защото най-лошият вариант е да изхвърлите продукти, за които са били използвани земни ресурси. Не изхвърляйте нищо. Да използвате това, което вече имате е по-устойчиво, от колкото да си купите нови „еко“ неща.


С какво да започнем:

  1. Салфетки и кухненско руло – заменете ги с кърпички от плат. Може да си купите няколко комплекта, които да използвате на масата докато се храните или пък имате гости. Също така може да си ги направите и сами, ако сте по-сръчни или пък имате шевна машина. Единственото, което се изисква от вас е да ги перете, когато се замърсят. Още си спомням бабани беше направила малки кърпички за брат ми, братовчедка мии мен. За да си ги познаваме беше бродирала първата буквичката от имената ни и така всекиси знаеше коя е неговата кърпа. Трябва да се учим от бабите си, те носят доста мъдрост. Важно е да споменем, че дори и да рециклирате хартията си, ако тя е изцапана с мазна храна, най-вероятно няма да става за преработка. Най-устойчивият материал, от който може да направите тези кърпички са стари хавлии и памучни кърпи, които вече имате. Ако пък ви се налага да закупите, изберете органичен памук, лен или бамбук.

  2. Найлонови торбички за боклук – много е лесно да си изхвърляме боклука без найлонова торбичка, повярвайте ми. Едно време баба и дядо слагаха вестник на кофата и след това просто я изхвърляха в казана. Е да, няма да може да я изхвърляте на път за работа, защото трябва да върнете коша обратно, но пък приемете го като разходка, движение, нова дисциплина спорт. В нас хартията, стъклото и пластмасата събираме разделно и не използваме торбичка. За биологичния отпадък обаче използваме биоразградими торбички. Също така може да потърсите био компостер и да изхвърляте биологичния си отпадък там. Zero Waste Sofia и за земята имат много подробнистатии по темата с компостера, а на мен ми е доста далечна за сега. Също така, от статията на Zero Waste Sofia разбрах, за sahrewaste, мобилно приложение за споделяне на компостери около вас. Може да използвате и опаковки от чипс, от тоалетната хартия, от доставки и въобще всякакви опаковки и торбички, които по една или друга причина са попаднали у вас. А кой помни бабите ни едно време, когато миеха торбичките? През 2017 всеки българин е изхвърлил средно 416кг отпадък в контейнера. Средното за Европа е 487кг.

  3. Кофата за боклук – силно се надявам, че системата за рециклиране в България работи, затова ви препоръчвам да си събирате боклука разделно. Ако нямате място за 3 кофи за боклук, може да събирате хартията и пластмасата в торби, които после да изсипвате в контейнера. Ще трябва да сте малко по-организирани от обикновено, но се свиква. Препоръчвам ви, да измивате пластмасовите и алуминиевите съдове, преди да ги изхвърлите. Така торбите ви няма да миришат и ще е по-лесно за машините да ги преработят. Средно в ЕС през са се преработвали/рециклирали 46% от отпадъците, докато в България това е само 36%. В Германия рециклират почти 70% от отпадъка, а в Румъния само 11%. Въпреки тези разлики, България е под средното ниво.



  4. Найлоновото/алуминиевото фолио – заменете ги с восъчни кърпи или просто пакетирайте храната си в кутии, буркани и пре-използвайте каквото можете и вече имате.



  5. Гъбата за миене на чинии – заменете я с четка за чинии, лофа, гъби от рециклирана пластмаса, биоразградими гъби, телчета или пък гъба направена от плат.



  6. Парцали от микрофибър – заменете ги с памучни кърпи. Може би се чудите защо? Ами микрофибърът е направен от петролни продукти, тоест пластмаса. При всяко пране се отделят микропластмаси, които попадат в екосистемата, защото са толкова малки, че системите за филтриране не могат да ги хванат. Което означава, че ще побаднат в почвите и живите организми, а следователно след това и в нашето тяло.

  7. Препарат за чинии – заменете го със сапун за чинии - препоръчай

  8. Хартия за печене – заменете я със силиконова подложка.

  9. Чай в пакетчета – изберете насипен чай, цедка или кана с цедка.



  10. Кафе на капсули – ако вече имате машина с капсули, заменете тези за еднократана употреба с такива за многократна, ако пък нямате, изберете машина за кафе, в която просто да поставяте насипното кафе. Ако пък купувате кафе на зърна или смляно най-добре посетете специализиран магазин за кафе – това е и най-добрият вариант ако сте истински ценители на черната напитка, където ще ви го смелят и може да го сложите в собствен съд – като буркан, алуминиева кутийка или пък пластмасова кутия, която пре-използвате. Ако това не ви е достъпно като опция, винаги може да закупите кафе, което е в стъклен буркан или алуминиева кутия от супермаркета. Също така е важно къде и как е произведено кафето (fair trade; organic).

  11. Храна – въпреки че през юни ще има цяла тема посветена на това как да намалим отпадъка си, искам да споменем тук, колко е важно да пазаруваме осъзнато и да купуваме нещата, от които наистина имаме нужда. Ако имате възможност пазарувайте насипно или в големи пакети и опаковки. Избирайте сезонните плодове или зеленчуци пред тези, които идват от далеч. Например, колкото и да обичам авокадо, избягвам честата консумация. Вижте тук защо. Намалете консумацията на месо. Избягвайте да пазарувате опакована храна, но не изпадайте в крайности, защото опаковките служат на храната, която се разваля лесно да издържа много по-дълго. Например – бобът, захарта, солта, портокалите, бананите, авокадото, ябълките не е нужно да бъдат опаковани, докато спанакът, месото, рибата… се развалят много по-бързо. Планирайте, така хем ще спестявате време, хем няма да изхвърляте храна.



  12. Подправки – ако имате възможност купувайте подправките си директно от производителите или от бабите по селата. Също така може да си посадите подправки в саксии и винаги да имате пресен босилек, магданоз, кориандър и други. Истината е, че ако пътувате често, както на мен ми се налага, ще е малко по-трудно да се грижите за тях.

  13. Напитки – ако все още купувате бутилирана вода и изхвърляте пластмасови бутилки, време е да преминете към по-еко алтернатива. Ако е възможно пийте вода от чешмата. Пълнете туби от минерални извори – в България е пълно. Като една не-софиянка бях изключително очарована, че в центъра на София има минерална вода и много, много, много хора си пълнеха тубите. Ако си мислите, че минералната вода, която купувате идва от някъде другаде жестоко се лъжете. Кана, активен въглен, филтър за чешмата ви. Също така, може да купувате виното си наливно, знаем, че в българия това не е рядко срещано.

  14. Еднократна употреба – опитайте се да замените всичко, което е за еднократна употреба с такова за многократна – сламки, найлонови торбички за пазаруване.

Това са част от съветите ми как да намалим отпадъка в кухнята. За още информация може да се насочите към видеото ми в YouTube и да ме последвате в инстаграм, където споделям с вас всекидневно моите еко идеи.


Източници:

  1. https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Waste_statisticshttps://ec.europa.eu/eurostat/tgm/refreshTableAction.do?tab=table&plugin=0&pcode=t2020_rt120&language=en
  2. https://edition.cnn.com/2019/07/29/opinions/by-exporting-trash-rich-countries-put-their-waste-out-of-sight-and-out-of-mind-varkkey/index.html
  3. https://www.businessinsider.nl/malaysia-return-plastic-trash-rich-countries-us-france-canada-uk-2020-1?international=true&r=US
  4. https://www.nationalgeographic.com/environment/2019/06/you-eat-thousands-of-bits-of-plastic-every-year/
  5. https://www.huffingtonpost.co.uk/jasmijn-de-boo/the-5p-plastic-bag-versus_b_8250554.html