Free delivery for Bulgaria above 50lv

ВЕЛИКИТЕ ЖЕНИ НА БЪЛГАРИЯ

@roseandmatcha, 04 Март 2020
илюстрации: @r.stanislavovna

Няма българин, който да не е чувал за Левски, Ботев, Вазов. Наскоро обаче осъзнах, че аз почти нищо не знам за великите жени на България и изведнъж изпитах нужда да се запозная с тях. Разбира се, съдбата се намеси и точно в този момент попаднах на книгата “Аз съм българка” на Петя Александрова, която ме срещна с 40 велики жени, които са част от българската история.


По повод 8 март, реших да ви представя 10 българки, които поради една или друга причина съм намерила за изключително интересни. Споделих идеята си с Ралица Христова, която е прекрасен илюстратор и тя веднага прие идеята присърце и започна да рисува. Ако се чудите какво е #girlpower, еми това е (според мен).


Изключително важно е да уточня, че за мен тези жени са надминали времето си, успели са да използват гласа и знанията си за всеобщото благо, били са пример на младите момичета на своето време, давали са сили на жени, които са били в беда, помагали са по пътя към Освобождението. За мен няма значение дали едната е била комунистка, или от буржоазията, бедна или на половина българка. Важното е, че с действията си са пробуждали жените в България и са се борили за техните права, образование, равенство, както и за своите мечти, въпреки всичко.


Цъкнете върху снимката, за да научите за част от великите жени на България.


Първата българка, за която ще ви разкажем е Анастасия Тошева (1837 - 1919). Тя посвещава живота си на това да развива образованието на момичетата в България, да ги мотивира да бъдат смели и да следват мечтите си. Освен това се включва в Руско-Турската война като медицинска сестра и така допринася за Освобождението на България.


  • първата дипломирана учителка в България
  • родена в Стара Загора през 1837
  • учи 7 години в Русия със стипендия, благодарение на Захарий Княжески, ученик на Неофит Рилски
  • полага основите на българското образование
  • животът й е свързан с образованието и възпитанието на момичетата в българското общество през Възраждането
  • през 1857 г. открива Начално девическо училище при метоха на черквата „Св. Димитър” в Стара Загора
  • създава женско дружество „Майчина грижа“, което подпомага на бедни учителки и мотивира жените да се саморазвиват
  • участва в няколко благотворителни дружества
  • медицинско лице по време на Руско-Турската война
  • забележителна българка, родила и отгледала освободителя на Добруджа генерал-лейтенант Стефан Тошев
  • след пенсионирането си, превежда книги от френски и руски
  • умира през февруари 1919

Втората жена, която избрахме, е една изключително смела българка, ама истински смела ви казвам. Революционерка, таен агент, куриер в тайната комитетска поща на Левски и в последствие актриса. Любен Каравелов я нарича “Казанлъшката фея”, Христо Ботев за пръв път рецитира пред нея “Жив е той, жив е”, а сабята на Васил Левски е била прекарана в Румъния лично от нея, скрита в полите й. Една от моите любимки - Тодора Бакърджиева, която изиграва огромна роля по пътя към Освобождението на България. Ето и най-важното за живота й:


  • родена в Казанлък през 1850 в семейството на Вълчо Миразчиев, заможен търговец и големец, който често подпомагал местните бунтовници в подготовката за въстание
  • поради натиск от турците, цялото й семейство се заселва в Румъния
  • омъжва се за Петко Бакърджиев и заедно с баща й основават тухларна в Румъния, която се превръща в сборище на хъшове
  • там става близка с Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов и много други революционери, които са се борили за Освобождението на България
  • така тя станала куриер на БРЦК и пренасяла тайната поща, книги, вестници и често дори оръжия през Дунав
  • тя била толкова елегантна и добре облечена, че не будела съмнение в турските заптиета
  • прекрасните й и скъпи рокли, наричани кринолини, били идеално скривалище за пренасяне на оръжие и всякакви вещи (плъзнете наляво за снимка)
  • дългата й коса, която пусната стигала до петите, също играела ролята на скривалище и тя често криела там важни бележки
  • тя осъществява и последната среща на Ботев с майка му, като преоблечена като ханъма я води в Румъния и обяснява на заптиетата, че старата жена има нужда от доктор
  • изпраща четата на Ботев и когато се качват на кораба “Радецки” закичва всеки бунтовник с цвете
  • първата българка, играла на театрална сцена и една от основателките на Народния театър
  • доживяла Освобождението на България и се върща обратно в родината си
  • нейна потомка е талантливата актриса Деси Бакърджиева

Станислава Караиванова - Балканска. Посвещава живота си на образованието и дори в най-трудните си моменти продължава да учи българските момичета на грамотност. Въпреки, че животът й поднася много трудности, тя не спира да се бори за България.


  • родена през 1857 в Сопот
  • дъщеря на прочутата учителка и революционерка Неделя Петкова и братовчедка на Васил Левски
  • живее в изключителна бедност, но не спира да преподава
  • на 15 години, през 1868г. била назначена като първата българска учителка в Битоля, Македония (стр. 63, “Из спомените на две учителки)
  • в Македония, преподава на 102 момичета в дома си, който се състоял от една стая, където нямало нито черна дъска нито чинове, затова децата сядали на пода
  • Станислава обикаляла стаята, клякала до всяко дете и изписвала по една буква, която ученичките й трябвало да научат. Вечер, преди да пусне момичетата да си ходят, тя им разказвала по една приказка, което карало децата с нетърпение да чакат следващия учебен ден
  • преминавала през много трудности - заплатата й не стигала, за храна, тя ядяла хляб и кисело мляко, но в същото време не се жалвала
  • в стаята, в която преподавала нямало печка - ученичките често се разболявали, а през зимата тя лягала на дюшека си и се завивала с всички дрехи, които имала
  • понякога изкарвала ученичките си на полето и им преподавала история на България, но често те били замервани с камъни от хора, които смятали, че образованието не е за момичета
  • по поръчка на В. Левски, заедно с майка си, шият знаме с разярен лъв, а над него “Смърт или свобода”, което става пряпорец на четата на Димитър Беровски, организатор на Разловското въстание
  • след Освобождението набира средства за подпомагане на бежанците от Македония в Кюстендилско
  • първата жена държавен служител - телеграфист, назначена лично от Княз Александър I Батенберг

Виктория (Вела) Живкова – Благоева, родена във Велико Търново (1859 – 1921). Писателка, публицистка и учителка. Тя е сред основателките на женското социалистическо движение в България и запалена активистка. Често говори за неравенството между половете и за вредите, които то създава в обществото.


  • заедно с брат си, Никола Живков, който бил журналист, книжовник и учител, откриват първата забавачница (детска градина) в Свищов, която се нарича “Детска мъдрост” (интересно е, че учителките в първите детски градини били наричани - градинарки)
  • пише ръководство за работа в детските градини повлияна от Фрьобеловия метод
  • редактор на сп. "Съвременний показател”, където публикува статията "По женското образование", в която поставя проблема за неравноправието между жената и мъжа у нас и за вредата от него
  • по време на Сръбско-българската война Вела се записва доброволка и заминава на фронта като милосърдна сестра
  • в списанието "Женски труд", редактирано от Вела през 1904г. тя лансира идеята, че в България се появява една нова сила - българската трудова жена, която ще стане в бъдеще лост в обществения живот
  • по повод смъртта на Вела през юли 1921 г. списание "Ново време" дава най-добра характеристика на Вела Благоева: "Горда, несломима от бедите в живота, тя носеше душа, която съзнава превъзходството си, душа пряма и открита, която казваше всекиму истината право в очите, колкото и неприятна да е тя. Животът на неуморимата учителка и всеотдайна общественичка е достоен пример за подражание. Тя остава в летописите на българската история като първата българска социалистка и безкористен учител, отдавайки всичките си сили и целият си съзнателен живот в полза на народа"

Царица Елеонора - Българска. Тя не е родена в България, нито пък родителите й са българи, но е направила изключително много за родината ни. "Коронования ангел на България”, така Европа нарича Елеонора. Няколко години след смъртта на Мария Луиза, съпругата на княз Фердинанд, той се запознава с германската благородничка и скоро се след това се женят. През по-голямата част от живота си тя се отдава на благотворителност за българския народ, също така се занимава и с опазването на българската култура. Родена е на 22 август 1860 г. в замъка Требшен, днешна Полша.


  • омъжва се за княз Фердинанд
  • отдава се изцяло на благотворителност и на България
  • създава фонд "Царица Елеонора”, чието предназначение е да събира средства за построяване на сгради за институтите за глухи и за слепи деца
  • основава сиропиталище в България
  • спасява Боянската църква, която през 1912 г. трябвало да бъде разрушена, за да се построи на нейно място по-голям храм
  • основателка на подпомагащото женско дружеството “Самарянка"
  • дългогодишен спонсор на българския червен кръст
  • работи като милосърдна сестра на фронта и подготвя и обучава българки да последват стъпките й като милосърдни сестри
  • заболява тежко и умира в Евксиноград, а тленните й останки са положени край Боянската църква, но през 1944, новата власт осквернява гроба на царицата, за да заличи спомена за нея. Но ние няма да я забравим!
  • За нея Иван Вазов пише: „Жена венценосна, сестра милосердна. Сестра на геройте из боя жестоки, Царице, ти цяла любов си победна, Душа изтъкана от чувства високи…”

Димитрана Иванова е една от първите жени в България, които активно се занимават и се борят за правата на жените и равенството между половете. Дългогодишна председателка на Българския женски съюз (БЖС), една от основателките и първа председателка на съюза е Екатерина Каравелова. С помощта на царица Йоана, извоюва правото на част от жените в България да гласуват. Изключителна жена! Ето и най-важното (според нас) за нея:


  • родена през 1881г. в Русе
  • едва на 16 заминава да учи в Цюрих, Швейцария
  • връща се в България и става учителка и преподава в девическите гимназии в Попово, Шумен, Плевен и В. Търново
  • активно се занимава с проблемите на българските жени
  • работи по въпросите на семейството - за ролята на съпругата и майката, за социалната защита на майчинството и детството
  • през 1908 г. става член на русенското дружество „Добродетел”, чиито основни задачи са просвещение и културно издигане на жената
  • от 1926 г. до 1944 г е председател на Българския женски съюз (БЖС)
  • бори се за правото на жените юристки да упражняват своята професия като адвокатки и съдийки
  • 24 години е главна редакторка на вестник „Женски глас”
  • с помощта на царица Йоана и с лидерството на Димитрана, през 1937г. омъжените жени, разведените и вдовиците над 21-годишна възраст получават правото да гласуват на общинските избори, но не могат да бъдат избирани
  • участва в международна конференция по въпросите на жените
  • тя е единствената българка – член на комисии към ОН (Общество на народите, днес - ООН)
  • умира през 1960г. в София

Елисавета Консулова-Вазова е една жена, която е направила много неща първа в България. Една жена, която не се е отказала от мечтите ви, въпреки всички премеждия. Тя е първата жена в България, която е завършила Рисувалното училище (днес Художествената академия) и също така е първата жена, на която е разрешено да рисува голо тяло от натура. Родена в заможно семейство, което я подкрепя и насърчава да учи и да се развива, но това се променя, когато тя се влюбва в Борис Вазов (най-малкият си на семейство Вазови). Той е беден, за разлика от нея, което е неприемливо за нейното семейство. Въпреки това любовта им надделява, семействата им се предават и след 7 години те се венчават. Тя запазва моминската си фамилия и добавя тази на съпруга си с тире, което за времето си е признак на дързост и еманципация.


  • родена през 1881г. в Пловдив
  • завършва Рисувалното училище в София в класа на Ярослав Вешин
  • омъжва се за Борис Вазов, с който има 3 деца
  • мечтае да продължи обучението си в Европа и заминава да учи в Мюнхен, с пълната подкрепа на съпруга и свекърва си, като взима със себе си двете си деца, което за времето си е било немислимо за една майка
  • първата жена художник в България със своя самостоятелна изложба (1919г.)
  • прави изложби в Прага, Пилзен и Братислава
  • тя е и първата българска художничка, която изобщо рисува голо тяло
  • европейската критика цени високо картините й и я нарича “майка на цветята”
  • написва "Книга за младите майки”, където представя нов модел на възпитание на децата, където представя революционни за времето си идеи
  • сред основателките на първия куклен театър
  • главен редактор на сп. “Дом и свят”
  • рисува до последния си дъх, макар и вече полусляпа
  • умира през 1965 г., никога не се е предала пред трудностите и винаги е следвала мечтите си

Пелагия Видинска е “Българската Коко Шанел “, “модната дизайнерка на столичните кокони”! От много ранна възраст тя се интересува от мода, а след като завършва образованието си често пътува до модната столица на Европа - Париж. Отваря собствено ателие в София, което през годините е премествано няколко пъти, но нейните дизайни оставят траен отпечатък върху българската, но и европейската модна история.


  • родена през 1896
  • завършва Солунската гимназия
  • общува свободно на френски и немски
  • пътува често до Париж и се запознава от близо с работата на модните къщи “Ланвен” (най-старата модна къща) и “Шанел”
  • има свое ателие на ул. “Граф Игнатиев” в София, където дори има малък подиум и провежда ревюта
  • залага на традицията, вкарвайки мотиви от българските народни носии, но им придава модерен вид
  • работи с най-висококачествените тъкани
  • през 20-те и 30-те години тя създава колекция за царското семейство
  • нейни клиентки са царица Йоана, оперната певица Мими Балканска и първата мис България Люба Йоцова
  • след 9 септември остава без своята модна къща, но продължава да работи
  • създава костюмите на ансамбъл Филип Кутев и е главен майстор в шивашкото ателие на Народния театър
  • умира през 1960

Елисавета Карамихайлова е една изключително интелигентна жена, която ако се беше родила мъж, сигурно щеше да получи Нобелова награда. Първата жена доцент в България. Основателка на катедрата по атомна физика в Алма матер. Използва международните си връзки, за да помага на млади българи да учат със стипендии в чужбина.


  • родена във Виена - майка й е английска аристократка - Мери Слейд, а баща й е известен хирург, д-р. Иван Карамихайлов
  • следва физика и математика във Виенския университет
  • владее немски, английски и френски
  • първата жена професор по физика у нас (но това постижение не идва лесно, защото кандидатурата й е била отхвърляна 2 пъти, заради предразсъдъци, че една жена не е годна за научна работа)
  • първата българка - доцент
  • през 1935 получава стипендия за Кеймбридж, Англия и 3 години участва в научни изследвания в лабораторията на лорд Ърнест Ръдърфорд, основоположник на ядрената физика
  • нейните проучвания спомагат за едно от най-големите открития на столетието - ядреното делене
  • основателка и ръководителка на Катедрата по атомна физика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
  • основателка на лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на БАН
  • подкрепя и помага на млади учени благодарение на световните връзки, които има, за да им издейства стипендии
  • един от пионерите на радиоекологията в България
  • умира от рак през 1968 година, като завещава цялото си имущество, включително бащиния си дом, на БАН

Райна Касабова е световен пионер и една изключително героична българка. През 1912г. едва на 15 години, тя става първата жена в целия свят, която е участвала в боен полет. Тя е имала точно определена задача през 45 минутния полет, която не изисква хвърляне на бомби и унищожение на врага, а точно обратното - подвиг за мир. За жалост този героизъм е почти забравен от историята ни.


  • родена през 1897 година в Карлово
  • баща й, Васил Касабов, е участник в Шипченската епопея, а Васил Левски е кръстник на майка й Мария
  • научава за военната мобилизация точно преди Балканската война и тайно от родителите си се записва за самарянски курс
  • става милосърдна сестра край Мустафа паша (днешен Свиленград)
  • качва се на борда на военния самолет „Воазен“ на 30.10 1912 година, от който изпълнява стратегическа задача - апелира на френски и турски за прекратяване на военните действия над противниковите опозиции в Одрин
  • не успява да създаде семейство, защото войната отнема и любовта на живота й
  • умира на 71 годишна възраст в София
  • в нейна чест е наречен един от ледниците на Земя Греъм в Антарктида с дължина 6км и ширина 3,5км в зaпaднaтa cтpaнa нa Aнтapктичecкия пoлyocтpoв на бряг Дейвис